Има много фактори, които могат значително да понижат бионаличността на храната, хранителните добавки или лекарствата.

ТЛК може значително да смекчи, а в някои случаи, напълно да премахне факторите, които намаляват бионаличността.

  • Бионаличността на таблетките и капсулите могат драстично да бъдат намалени преди въобще да бъдат поставени в устата. Излагането на влага, окисляването и други външни фактори в условията на нормалната ни заобикаляща среда могат да унищожат повечето хранителни добавки и лекарства.
  • Друг фактор е човешката храносмилателна система сама по себе си. Ензимите, намиращи се в устата и стомаха, храносмилателните сокове, жлъчните соли (за неутрализиране на храносмилателните киселини) и наличната специфична флора в червата може да допринесе за по-нататъшното понижаване на полезността на хранителната добавката.
  • Тъй като храносмилателната система е рядко празна, взаимодействия между различни храни, отделни хранителни добавки или лекарства могат също така да намалят, разрушат или да променят желания резултат от приемането на различни витамини. Използването на свързващи вещества (за таблетки), пълнители (за таблетки и капсули), покрития, изкуствени цветове, изкуствени аромати, захар и други добавки могат също така да намалят смилаемостта и приемането на хранителните вещества и терапевтичните субстанции.

Липозомното капсулиране защитава субстанцията си от повечето дегенериращи и инхибиторни фактори, споменати по – горе, като предоставя несравнима защита на ценното си съдържание.

ТЛК използва фосфолипидни липозоми, за да образува бариера около тяхното съдържание, което е устойчиво на храносмилателни сокове, алкални разтвори и соли, намиращи се в човешкото тяло, както и на свободните радикали. Поради това, те вършат превъзходна работа в защита на съдържанието си от окисление и разграждане от други външни вещества и заобикалящите ги условия.

Най-важното е, че тази защитна бариера остава непокътната, докато съдържанието бъде доставено до жлези, органи или системи, където то ще бъде използвано. Именно тази защитна бариера прави приетата субстанция с удължено освобождаване, което означава, че активната съставка се освобождава поетапно и поддържа действието си в организма дълго време, което може да продължи до осем часа.