Менопаузата е естествен етап от живота на всяка жена, който носи със себе си редица значими физиологични промени. Представлява необратимо спиране на менструацията за поне 12 месеца, породено от прекратяване функционирането на яйчниците. С напредване на възрастта, броят на фоликулите намалява – наблюдава се изчерпване на гранулозните клетки на яйчника, които са основните „производители“ на естрадиол и инхибин. Намалените им нива нарушават оста хипоталамус-хипофиза-яйчници, а в резултат на това, ендометриумът не се развива напълно – наблюдава се появя на нередовни менструални цикли до тяхното окончателно спиране. Менопаузалните жени продължават да имат ниски нива на естрогени, предимно синтезирани чрез преобразуване на яйчниковите и адреналните андрогени (мъжки полови хормони).
Промените през този период са ръководени основно от измененията в нивата на естрогени. Повишената им концентрация по време на пубертет подготвя жените за износване на плод и същевременно предпазва организма от сърдечно-съдови заболявания. Около 50-годишна възраст, нивото на естрогени спада драстично и води до основните менопаузални прояви: вазомоторни симптоми (основно горещи вълни), намаляване на костната плътност до остеопороза, сексуални смущения, психични симптоми (тревожност, депресии, безсъние), когнитивен дефицит, повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и др.
Намаляването на костната плътност след настъпване на менопауза се задълбочава с напредване на възрастта. Физиологично, около 20% от костното вещество постоянно се намират в процес на т.нар. ремоделиране – резорбиране, последвано от изграждане на нов матрикс и минерализиране. Балансът между двата процеса стабилизира костната маса до около 50-годишна възраст, след което резорбцията надделява и общата костна маса бавно намалява. Известно е, че хормоналните промени през периода на менопауза също водят до загуба на костна маса – естрогените стимулират активността на остеобластите и процесът на костно формиране. Поради тази причина поддържането на оптимални нива на някои нутриенти в организма, имащи важно значение за опорно-двигателната система, е необходимо.
Витамин D
Витамин D е мастноразтворим витамин, който се синтезира в кожата след излагане на слънце (под действие на UVB лъчите), но може да се достави в организма чрез храната (тлъсти риби, мляко, млечни продукти и зърнени храни) или при прием на хранителни добавки (като витамин D2, ергокалциферол, или D3, холекалциферол). Вече знаете, че всички форми на витамин D трябва да претърпят две реакции на хидроксилиране в организма (в черния дроб и бъбреците), за да се достигне до биологично активната форма, известна като 1,25-дихидрокси витамин D или калцитриол.
Поддържането на оптимални нива на витамин D е важно за минерализацията на скелета и регулирането на паратиреоиден хормон. Калцитриолът участва в поддържането серумните концентрации на калций и фосфор като стимулира чревната резорбция и намалява отделянето им през бъбреците, което предизвиква повишаване на техните нива. Припомняме, че витамин D е необходим и за синтеза на остеокалцин – молекула, секретирана от остеобластите, която участва в костната минерализация. Не забравяйте, че за активирането на остеокалцин е необходим витамин K2, което прави едновременния прием на мастноразтворимите витамини необходимост.
Магнезий
Магнезият е минерал, който се намира предимно в костите, вътреклетъчно в телесните тъкани и органи, но се открива и в кръвообращението. Той е от съществено значение за регулирането на биохимичните процеси в тялото и е важен за поддържането на нормалната мускулна и нервна функция. Също така играе роля в регулирането на нивата на кръвната захар, поддържането на нормален сърдечен ритъм и кръвно налягане. Ролята на магнезия за здравето и благосъстоянието на жените в менопауза е есенциална, тъй като той участва в хомеостазата на калций. Недостигът на магнезий може да потисне освобождаването на паратиреоиден хормон, с което се стимулира отделянето на калций от организма. Минералът участва и в синтезата на витамин D – ензимите, отговорни за процеса на активиране до калцитриол, са магнезий-зависими.
Допуска се, че приемът на магнезий може да намали костния обмен. От една страна, са установени повишени серумни нива на остеокалцин – молекулата може да бъде служи като маркер за оценка степента на формиране на костна тъкан. От друга, се наблюдават намалени нива на дезоксипиридинолин в урината – специфичен показател за активността на остеокластите и степента на костна резорбция.
Колаген
Най-застъпеното вещество в костния матрикс (~90%), изграждащо неговия „скелет“, е колаген тип I. Накратко, формирането на костите се осъществява от активните остеобласти, които синтезират молекулите на междуклетъчното вещество. Сред тях е и колаген тип I, който се отделя под формата на мономери (единични молекули). Те бързо полимеризират и образуват колагенови фибри, изграждащи органичния матрикс, където се отлагат калциевите соли. След определена възраст (~25 години), синтезата на протеина в организма плавно намалява, но този процес допълнително се повлиява от ниските нива на естрогени в периода на менопауза. Приемът на колаген под формата на хидролизат е удачен, но комбинацията му с витамин значително подобрява крайния ефект.
Ние оценяваме доверието ви към нас и липозомните хранителни добавки на Рондовитал. Освен добре познатите Магнезий+Оптинърв® и витамини K2+D3, сред продуктовата гама вече може да откриете и Колаген в комбинацията с витамин C, коензим Q10 и хиалуронова киселина. Освен подкрепа на костното здраве, липозомната хранителна добавка оказва благоприятно влияние и върху структурата, еластичността и цялостния вид на кожата. Малко повече за това – очаквайте много скоро!
Източници:
Dennehy C, Tsourounis C. A review of select vitamins and minerals used by postmenopausal women. Maturitas, 2010;66(4), 370–380.
Uwitonze AM, Razzaque MS. Role of Magnesium in Vitamin D Activation and Function. J Am Osteopath Assoc. 2018;118(3):181-189.
Whiteley J, DiBonaventura Md, Wagner JS, Alvir J, Shah S. The impact of menopausal symptoms on quality of life, productivity, and economic outcomes. J Womens Health (Larchmt). 2013;22(11):983-990.