Всички живи организми имат нужда от желязо за нормалното протичане на редица метаболитни реакции. В човешкия организъм, то влиза в състава на хемоглобин, миоглобин (протеин, който снабдява с кислород скелетните и сърдечните мускулни клетки) и различни ензимни системи (напр. CYP450). Общото му количество в тялото е 2 до 4 g, а около 70% се съдържат в хемоглобина.
В зависимост от валентността и произхода си, желязото се разделя на хемово (двувалентно) и нехемово (тривалентно). Храни, богати на хемово желязо са черен дроб, риба, червени меса, а на нехемово – ядки, бобови култури, коприва, зеле, броколи и др. В дванадесетопръстника се резорбира основно двувалентно желязо. В организма желязото се транспортира в кръвта, свързано с белтък, наречен трансферин, а резервното желязо се складира под формата на протеините феритин или хемосидерин в черния дроб, далака и костния мозък. За излъчването му от тялото не съществува специален механизъм – то се губи от организма при кървене (травми, менструален цикъл), бременност и при нормалното излющване на чревните епителни клетки.
Една от основните и познати функции на желязото е да стимулира продукцията на еритроцити (еритропоеза) в костния мозък и да регулира съдържанието на хемоглобин в тях. Хемоглобинът представлява желязосъдържащ протеин, отговорен за насищането на тъканите с кислород и отвеждането на въглероден диоксид от организма.
Функциите на желязото в човека далеч не се ограничават с тази. Като кофактор на много ензими, то участва в синтеза на различни невротрансмитери и образуването на миелин, с което осигурява правилното функциониране на нервната система. Желязото има косвена роля и в синтеза на различните видове колаген – главните структурни елементи на съединителната тъкан.
Проучвания сочат, че желязото е есенциален елемент за нормалното функциониране на клетките на имунната система. При недостатъчно количество в организма, неутрофилите показват намалена активност на ензима миелопероксидаза, отговорен за обезвреждането на попадналите чужди молекули. Наблюдава се и понижение в броя на Т-лимфоцитите. Желязото е необходимо и за активирането на моноцитите до макрофаги (клетки, участващи във вродения имунитет), а освен това влиза в състава на някои „защитни“ молекули:
Лактоферинът е антимикробен гликопротеин, който има способността да свързва свободното желязо, като по този начин то става недостъпно за патогените (те също имат нужда от него за нормално си развитие).
Хепцидинът представлява антимикробен пептиден хормон, който се продуцира от черния дроб и циркулира в кръвообращението. Стимул за освобождаването му са налична инфекция или възпаление, или по-точно присъствието на проинфламаторни цитокини като IL-6 (интерлевкин-6). Той е основната молекула, която контролира плазмената концентрация на желязо. Предизвиква понижаване на количество му в кръвта, като потиска продукцията на феропортин (транспортер, отговорен за чревната абсорбция на желязо).
Недостигът на желязо в организма е сравнително често срещано състояние. Сред симптомите на дефицит на този елемент могат да бъдат болезнено/затруднено преглъщане, гастрит, суха кожа, тънки и чупливи нокти, лесна умора и др. Особено застрашени от развитие на недостиг са вегани и вегетарианци. В растенията желязото е тривалентно (абсорбира се основно двувалентно) и обикновено е свързано с различни органични молекули (фитинова киселина, танини, оксалова киселина и др.), а това затруднява неговото усвояване. Поради тази причина е препоръчително хората, спазващи тези специфични хранителни режими, да приемат добавки, съдържащи желязо.
Много малка част от приетото желязо се абсорбира от организма (между 2 и 20%) и поради тази причина конвенционалните хранителни добавки се назначават във висока доза. Повишената плазмена концентрация на желязо води до увеличена продукция на хепцидин, който потиска по-нататъшната абсорбцията на елемента. Високата концентрация на железни йони в стомашно-чревния тракт е причина за засилване на нежеланите реакции – болки в стомаха, гадене, повръщане, запек, тъмно оцветени изпражнения, а това нерядко води до прекъсване на терапията.
Съвременен подход за подобрено усвояване и намаляване на страничните ефекти от приема на желязо е включването му в липозоми. Тези фосфолипидни мехурчета се сливат директно с мембраните на клетките и освобождават съдържимото в лимфния ток. По този начин не се наблюдава повишена продукция на хепцидин и абсорбцията на желязо не се потиска. Освен това, честотата и силата на нежеланите реакции е значително намалена. Рондовитал предлага липозомно желязо под формата на двувалентна сол, което се усвоява лесно и във висока степен. Веган капсулите, в които е включено, не съдържат консерванти и изкуствени оцветители и са подходящи за хора със специални режими на хранене и придружаващи заболявания.
Източници:
Abbaspour N, Hurrell R, Kelishadi R. Review on iron and its importance for human health. Journal of Research in Medical Sciences. 2014, 19(2):164-74.
Lieu PT, Heiskala M, Peterson PA, Yang Y. The roles of iron in health and disease. Molecular Aspects of Medicine. 2001, 22(1-2):1-87.
Briguglio M, Hrelia S, Malaguti M, Lombardi G, Riso P, Porrini M, Perazzo P, Banfi G. The Central Role of Iron in Human Nutrition: From Folk to Contemporary Medicine. Nutrients. 2020, 12(6):1761.