Свободните радикали (оксиданти, реактивни кислородни форми) представляват нестабилни частици, получени в резултат на естествени биохимични реакции в организма. Стремейки се да се стабилизират, те взаимодействат с различни молекули и ги окисляват. Благодарение на вещества, наречени антиоксиданти, организмът е способен да се справи със свободните радикали, избягвайки вредните ефекти върху клетките. Антиоксидантите могат да „поемат удара“ от реактивните кислородни форми – имат способността да се окисляват по-лесно в сравнение с други молекули. Тази естествена реакция се случва постоянно в организма – ежедневно се образуват и обезвреждат хиляди свободни радикали. Проблем възниква, когато равновесието е нарушено – нивото на оксиданти е по-високо от това на антиоксидантите. Това води до увреждане на клетките и възможност за развитие на различни заболявания.
Причини, водещи до повишено образуване на свободни радикали, са тютюнопушене, прием на алкохол и някои лекарства, фактори на околната среда (замърсяване, UV-лъчи, тежки метали), емоционален стрес и др.
Витамин C е известен със своите антиоксидантни свойства. Благодарение на тях, той има способността да обезвреди свободните радикали и да неутрализира вредното им въздействие върху организма. По този начин клетките се предпазват и се забавя процеса на тяхното стареене.
Освен това, аскорбиновата киселина повлиява положително съпротивителните сили на организма – тя стимулира и подпомага справянето с различни патогени.
Витамин C е от изключително значение и за опорно-двигателната система, защото участва в синтеза на колаген. Той, от своя страна, е основен компонент на костите (колаген тип I) и хрущялната тъкан (колаген тип II). Различни типове колаген се срещат още в кожа, коса, нокти, кръвоносни съдове и вътрешни органи. Точно поради тази причина дефицитът на витамин C може да се прояви с кървене на венците, болки в костите, суха коса, загрубяла кожа и чупливи нокти.
Аскорбиновата киселина има ключова роля в абсорбцията на желязо от растителни източници – с нейна помощ то се превръща в редуцираната си форма (само тя може да бъде абсорбирана). Това е от особено значение за хората на специални хранителни режими (вегетарианци, вегани и др.).
Витамин C участва и в синтеза на хормоните на надбъбречните жлези – катехоламини (норадреналин, адреналин), глюкокортикостероиди (кортизол, кортикостерон) и минералкортикостероиди (алдостерон), изпълняващи редица важни функции в човешкото тяло.
Витамин C се среща под формата на различни видове таблетки, капсули, сиропи, ампули и др. Но коя от тях осигурява максималното му усвояване от организма? И какво всъщност представлява усвояването?
Усвояване (или абсорбция) наричаме процеса, при който веществата достигат от мястото на приложение до кръвообращението. Освен този термин, е нужно да споменем и т.нар. бионаличност. Тя представлява количеството вещество, което достига кръвообращението в непроменен вид и скоростта, с която това се случва. Накратко – бионаличността отразява в каква степен протича абсорбцията.
Разбира се, различните лекарствени форми осигуряват различна степен на усвояване. Например, интравенозно приложен разтвор на витамин C осигурява 100% бионаличност, но редица форми за перорален прием не могат да достигнат тази степен. Това се обяснява с два основни фактора – непълна абсорбция и т.нар. ефект на първо преминаване (концентрацията на веществото намалява значително преди да е достигнало системното кръвообращение).
Въпреки пълната бионаличност, която осигурява, за инжекционния път на въвеждане са характерни редица недостатъци–пациентско неодобрение, болка, възможност за развитие на инфекция в мястото на приложение, висока цена и др. Един от подходите за увеличаване усвояването на лекарствените вещества е включването им в частици, наречени липозоми.
Липозомите представляват сферични структури (мехурчета), изградени от един или повече двойни слоеве. Основните им градивни елементи, фосфолипидите, са естествени молекули, близки до тези, изграждащи клетъчните мембрани. Това ги определя като съвместими и нетоксични за организма, а освен това не предизвикват имунни реакции.
Фосфолипидите са амфифилни молекули – проявяват едновременно хидрофилни и липофилни свойства. Благодарение на това, в тях могат да бъдат включени както водоразтворими (витамин C), така и мастноразтворими (витамин D) вещества.
Аскорбиновата киселина се усвоява в организма с помощта на специална транспортна молекула. При перорален прием се наблюдава понижаване абсорбцията на витамин C с увеличаване на дозата. Това се обяснява с факта, че преносителят има определен капацитет на насищане.
След попадане в стомашно-чревния тракт, липозомите се сливат с епителните клетки на тънкото черво и освобождават аскорбиновата киселина.
По този различен механизъм на абсорбция могат да се постигнат по-високи плазмени концентрации. Проведено е клинично проучване, при което една и съща доза аскорбинова киселина, включена в нелипозомна форма и липозомния продукт на Рондовитал, се прилага перорално на пациенти. Установено е, че липозомният витамин C показва 1,76 пъти по-висока бионаличност в сравнение с нелипозомния такъв. Освен това, чрез включването на витамин C в липозоми, се минимализират дразнещите ефекти върху стомашно-чревния тракт.
R – нелипозомен витамин C; референтен продукт
T – липозомен витамин C; тестван продукт
Рондовитал предлага различни хранителни добавки в липозомна форма, сред които присъства и витамин C. За получаването на липозомите е използван лецитин (фосфолипид, добит от растението слънчоглед; алтернатива на соевия лецитин), а източници на аскорбинова киселина са различни плодове и зеленчуци. Технологията на липозомното капсулиране осигурява висока бионаличност (над 90%) при перорален прием, а използваните вещества правят хранителните добавки биосъвместими, нетоксични и подходящи за всички възрастови групи и хранителни режими.
Източници:
Chen Q, Vissers MCM. Vitamin C: New Biochemical and Functional Insights. CRC Press; 2020.
Doseděl M, Jirkovský E, Macáková K, Krčmová LK, Javorská L, Pourová J et al. Vitamin C – Sources, Physiological Role, Kinetics, Deficiency, Use, Toxicity, and Determination. Nutrients. 2021; 13(2):615.