Какво представлява имунитетът?
Терминът произлиза от лат. immunitas и най-общо означава невъзприемчивост на организма към инфекциозни и неинфекциозни агенти. Включва в себе си всички процеси, насочени към опазване на вътрешната среда на организма от молекули, които носят чужда генетична информация. Според произхода си бива вроден (наследствен) и придобит.
Вроден имунитет
За него е характерна липса на специфичност – насочен е срещу всички видове микроорганизми. Активира се почти незабавно и действа още в първите часове от появата на инфекцията. За наследствения имунитет голямо значение имат факторите на естествената резистентност:
- Кожа и лигавици – при ненарушена цялост, епидермисът се явява механична бариера за микроорганизмите, а чрез слузния секрет (мукус), с който са покрити лигавиците, се възпрепятства адхезията на патогените;
- Нормална микрофлора на организма – от една страна, осигурява колонизационна резистентност (съвкупност от механизми, които пречат на заселването на патогени по кожата и лигавиците), а от друга – нейните представители отделят метаболитни продукти, които потискат развитието на болестотворни микроорганизми;
- Хуморални (от лат. humor – течност) фактори – към тях се причисляват лизозим (хидролитичен ензим, които има способността да разрушава клетъчната стена при някои видове бактерии), система на комплемента (активира се от компоненти на микроорганизми или комплекс антиген-антитяло и осигурява защита на организма) и др.;
- Клетъчни фактори – основна роля има процесът на фагоцитоза (активно поглъщане и унищожаване на патогените от клетките на макроорганизма), който основно се извършва от сегментоядрени левкоцити (неутрофили, базофили и еозинофили) и макрофаги.
Придобит имунитет
Развива се след контакт на организма с определен патоген (след преболедуване или имунизация) и е насочен специфично спрямо него. Осигурява ефикасна защита при повторен контакт с вече познати за организма инфекциозни причинители. Участват главно три типа клетки – макрофаги (фагоцитиращи клетки, които не проявяват специфичност към дадена молекула), B-лимфоцити (синтезират и секретират антитела) и T-лимфоцити (обуславят клетъчно-медиирания имунитет). Придобитият имунитет бива хуморален и клетъчен:
- Хуморален имунитет – свързва се с образуване на специфични молекули, наречени антитела. Откриват се в плазма, лимфа и телесни течности и могат да неутрализират само антигените, които са индуцирали техния синтез.
- Клетъчно-медииран имунитет – той е пряко зависим от Т-лимфоцитите. В началната фаза на имунния отговор, макрофагите имат роля на антиген-презентиращи клетки – „представят” патогена на Т-лимфоцитите. В зависимост от типа активирани Т-клетки, ефектът може да бъде повишена продукцията на антитела от B-лимфоцити или поява на цитотоксични ефекти.
Витамин C и имунна защита
Витамин C, още познат като аскорбинова киселина, е водоразтворим нутриент. В организма участва в синтеза на колаген, карнитин и редица невротрансмитери, предпазва клетките от оксидативен стрес, подпомага абсорбцията на желязо и др. Антиоксидантните свойства на аскорбиновата киселина са всеизвестни, но какво знаем за участието ѝ в защитата на организма? Установено е, че тя притежава имуномодулиращи свойства – стимулира както вродения, така и придобития имунитет. Това се осъществява на няколко нива:
Кожа и лигавици
Витамин C участва като кофактор на ензими в синтеза на колаген, който е основен структурен протеин на съединителната тъкан. Оптимални нива на аскорбинова киселина стимулират зарастването на кожни рани, с което се възстановява бариерната функция на епидермиса.
Левкоцити
Установено е, че витамин C стимулира миграцията на неутрофили към мястото на инфекцията (хемотаксис), увеличава капацитета на фагоцитозата и микробното неутрализиране. В процеса на фагоцитоза, левкоцитите секретират неспецифични токсини като супероксидни радикали и хипохлориста киселина в отговор наличието на патогени. Тези свободни радикали имат способността да унищожат не само навлезлите микроорганизми, а и самите левкоцити. Тъй като фагоцитите селективно натрупват витамин C, със своите антиоксидантни свойства, той успешно може да ги предпази.
Лимфоцити
Доказано е, че аскорбиновата киселина подпомага развитието на Т-клетките и ускорява узряването им. Освен това, тя усилва стимула на лимфоцитите за пролиферация на имунни клетки в отговор на наличен патоген.
Проучвания сочат, че приложението на витамин C увеличава нивата на трите основни типа антитела – IgA (предпазват организма от инфекции основно локално, синтезират се в резултат на имунен отговор срещу проникващи през лигавиците антигени), IgM (преобладават при първичен имунен отговор) и IgG (осигуряват дълготрайна протекция).
Да изберем Витамин C от природата!
Повечето бозайници могат да синтезират аскорбинова киселина чрез L-гулоно-γ-лактон оксидаза. Тъй като посоченият ензим отсъства в човешкото тяло, е необходимо нутриентът да бъде предоставен на организма в готов вид.
Липозомен Витамин C на Рондовитал е натурален продукт (аскорбиновата киселина е извлечена изцяло от растителни източници), в чийто състав влизат внимателно подбрани биосъвместими компоненти. Той осигурява висока усвояемост и оптимална плазмена концентрация в организма, като не предизвиква дразнене на стомашно-чревния тракт, благодарение на технологията, по която е получен – липозомно микрокапсулиране. Не съдържа етанол, лактоза и глутен и е подходящ за всички възрасти.
Източници:
Ang A, Pullar JM, Currie MJ, Vissers MCM. Vitamin C in Immune Cell Function. In: Chen Q, Vissers MCM. Vitamin C. CRC Press; 2020. p. 137-159.
Jafari D, Esmaeilzadeh A, Mohammadi-Kordkhayli M, Razaei IN. Vitamin C and the Immune System. In: Mahmoudi M, Razaei IN. Nutrition and Immunity. Springer International Publishing; 2019. p. 81-102.
Nicholson LB. The immune System. Essays in Biochemistry. 2016;60(3):275-301.
